< planinarska-pesen-history


ЗА НАС


Кратка история


По-важни дати и събития от историята на хор "ПЛАНИНАРСКА ПЕСЕН"

04.04.1959г.Основаване на хора от Маестро Филип Аврамов.
14.12.1960 г.Първи голям концерт в зала "България"
1963 г. Първо турне в чужбина - Румъния
1964 г. Турне в Македония.
1965 г.Излиза първата грамофонна плоча.
1966 г.Турне в ГДР.
1968 г.Турне по Адриатическото крайбрежие на Югославия.
1969 г.Турне в СССР.
1970 г.Турне в ГДР, Румъния.
30.08.1970 г.Откриване на хижа "Планинарска песен" - Витоша
1973 г.Турне в ГДР.
1974 г.Турне в Гърция, Румъния, и ГДР.
1976 г.Турне в ГДР.
1979 г.Турне в Гърция и ГДР.
Присъждане на правителствени награди. За хора - орден "Кирил и Методий" I степен.
За Маестро Филип Аврамов - "Народен орден на труда" по-случай неговия 50 годишен юбилей.
1981 г.Турне в ГДР.
1982 г.Турне в Унгария, Германия.
1983 г.Турне в ГДР.
04.04.1984 г.Голям концерт в НДК по случай 25 годишния юбилей на хора.
1984 г.Първи грамофонен албум "За теб Българийо"
1986 г.Турне в ГДР.
1989 г.Авторски концерт на Маестро Ф. Аврамов по случай неговия 60 годишен юбилей, под мотото "Българийо моя".
1990 г.Турне в ГДР.
17.06.1997г.Умира Маестро Филип Аврамов.
Диригентството на хора се поема от Маестро Христо Тонев.
1998 г.Турне в Дрезден - Германия
2002 г.Учреден е като самостоятелно юридическо лице представителен хор "Планинарска песен", диригент Маестро Продан Проданов.
Хор "Планинарска песен" има участие на международен фестивал - Гърция.
2003 г. Турне на младежкия състав към хора в Германия и Италия.
Представителният хор "Планинарска песен" приема за стопанстване от БТС хижа "Пейова бука" в Плана планина.
2004 г.45 г. хор "Планинарска песен". Юбилеен съвместен концерт с хор "Курт Шлосер" - Дрезден, Германия.
Турне в Гърция - Лептокария (под връх "Олимп").
2005 г. Участие на хора в "Нова българска музика" - НДК (м. март).
Турне в Гърция - гр. Килкис (Кукуш)
2006 г. Участие на хора в "Нова Българска музика" - НДК.
След 2004 г. се обогатява репертоара с нови песни, написани и аранжирани специално за хор "Планинарска песен" - София от проф. П. Льондев, проф. Й. Колев, Развигор Попов, проф. Хр. Тонев, Иван Христов.
2007 - 2009 г. Издават се два компакт диска (CD) със студиини (Audio) записи:
- "Една във Всемира"
- "Здравейте туристи"
Записите са направени в БНР.
2009 г. Направен е DVD - диск от "International Film Setvice" - документален филм за хор "Планинарска песен" - София.
М. април - Турне по случай фестивал в Серес - Гърция.
М. август 2009 г.Посещение на Охрид - Македония.
Издава се DVD - диск с видео-филм за историята на това посещение.
М. октомври 2010 г Посещение на Истанбул и Одрин - Турция.
Изнасяне на концерти в църквата " Св. Стефан", т.н. "Желязна църква" и "Патриаршията" - Истанбул, и църквата "Св. Георги" в Одрин.

  Хор "Планинарска песен е основан 1959 г. като хор за изпълнение и разпространяване на туристически песни. Идеята за създаване на туристически хор принадлежи на големите музиканти Райчо Ангелов и Филип Аврамов.Те образуват комитет, който изпраща покани до съмишленици от туристическите среди.Към тях се присъединяват певци от съществуващия тогава състав към читалище "П. Берон". Срещата става на 4.IV.1959 г. в Студентския дом на ул. "Аксаков". Взето е съгласието на ГС на БТС - София, хорът да бъде прикрепен към него. На другия ден, 5.IV.1959 г,, е първата репетиция. Изготвя се протокол на присъстващите - основатели на хора. В него фигурират 53 души.
Първия концерт на хора е на 14 .XII. 1960 г. в зала "България"  

Присъстват-от БТС Малин Йорданов, Георги Божков и др. От 1972 г. за домакини се назначават платени служители.Пръв диригент на хора е неговият основател Филип Аврамов. С неговото име е свързана цялата дейност на хора, всичките му успехи, както в страната, така и в чужбина.
Ф. Аврамов поема рано трудния път на музикалното изкуство: дирижира няколко самодейни състава, работи като диригент в ансамбъла на Строителни войски. Член е на Съюза на композиторите.
 Хорът заживява пълнокръвно още от първия си ден. Административно и стопански е към ГС на БТС - София, което е регламентирано чрез Правилник за вътрешния ред, изготвен от юриста-основател Райчо Ангелов. Хорът се оформя като смесен, с четири гласови партии: сопран, алт, тенор и бас. Избират се административно и художествено ръководство. Единодушно се приема името хор "Планинарска песен".
Пръв председател става Филип Аврамов, а първи отговорници на партии - София Константинова, Богдана Стефанова, Людмил Христов и Върбан Върбанов. Като дългогодишен домакин в продължение на 20 г. работи Наум Миладинов /Инци/, оставил мил спомен със своята всеотдайност. Инспициент тогава е Анастас Теохаров /Варната/.През 1959 г. Филип Аврамов е освободен от председателската функция, която е възложена на Ташо Симеонов. От 1960 до 1970 г. се редуват ръководства с председатели: Райчо Ангелов, Пъшан Бетувски, Михаил Куситасев, Димитър Гочев, Белка Банова, Михаил Михайлов. През първото десетилетие ръководствата се сменят почти всеки две години. От 1970 до 1982 г. неизменно бива избиран Седеф Димитров , а по-късно и Асен Болчев. От 1983 г. работи ново ръководство с председател инж. Димитър Димитров. Това ръководство най - дълго е управлявало хора - 14 години.
От февруари 1998 г. до 2000 г. е избрано ръководство с председател инж. Петър Градев и подпредседатели Димитър Гочев (конст. съдия) и инж. Калин Балкански, а от 2000 г. председател е Калин Балкански.
На настоящото ръководство се падат честта и задължението да организира честването на 40-годишнината на хора. В организаторската работа, освен председателите, принос имат и членовете на ръководствата: Атанас Хаджигенов, Коста Костов, Никола Костов, Корнелия Колчева, Борислав Божурин, а по-късно Симеон Василев, Борис Пеев, Тодор Тодоров, Христо Христов.

   Филип Аврамов има заслуги не само за софийския планинарски хор, но и в учредяване на певчески състави в около 70 селища. В тях пеят хора от различна възраст. Наричан е доайен и апостол на планинарската песен, ф. Аврамов е не само диригент и музикален педагог, но и композитор на туристически песни. Автор е на множество песни, които стигат лесно до сърцата на планинарите, защото са мелодични, жизнерадостни и патриотични. С тях Ф. Аврамов откри нов жанр - този на популярната туристическа песен. Със своята многообразна дейност Ф.Аврамов представлява явление в нашия живот. Той е оценен на най-високо музикално равнище, носител е на званието "Заслужил артист"и на други правителствени награди. Признание е получил и в чужбина. Носител е на званието "Почетен гражданин" на Дрезден и Инголщат. Филип Аврамов беше душата на хора. Нашият Маестро не дочака 40-годишнината на "Планинарска песен", на който посвети любов, енергия и талант. След турнето в Германия през Юни 1997 г. той внезапно ни напусна. За увековечаване на паметта му в района на хижа "Планинарска песен" на Витоша се издигна паметник. 
  През 1997 г. за кратко време работи проф.Христо Тонев(с корепетитор Миглена Маркова), който сътрудничи със своя духов оркестър. Той участва в турнето на "Планинарска песен" в Германия през същата година. Маестро Тонев поема хора през 1997 г. до 2001 г. 
   През 2001 г. хорът се разделя на хор на ветераните, носещ името "Планинарска песен "Ф. Аврамов", с диригент Миглена Маркова и хор "Планинарска песен"-София, като самостоятелно юридическо лице. 
   От 2001 г. до 2004 г., диригент е Маестро Продан Проданов, а от 2014 г., диригент е Маестро Кирил Ламбов и Корепетитор акордеонист Лили Мирчева. 
   На диригентския пулт през изтеклите 40 г. са се изявявали и други диригенти. От 1975 до 1978 г. като втори диригент работи току-що завършилата Музикалната академия Виолета Димитрова. Като втори диригенти за кратко време работят Алексей Измирлиев, полк. Цанко Нанов, Александър Видлишки, Младен Станев, Станислава Георгиева. 
В първите години и по-късно диригентски функции има и корепетиторът Петър Градев. Музикалният съпровод в първите години се осъществява от акордеон. 
Пръв Корепетитор е инж. Адриан Касабов, а на пианото - Люба Анкова. 

Най-изявен пианист в продължение на 30 г. е инж. Петър Градев, а на акордеона - Васил Иванов и Георги Георгиев. Хор "Планинарска песен" има и своите музикални педагози. Народният артист Михаил Люцканов е оказвал полезна помощ със своите беседи по солфеж и постановка на гласа. В дългогодишната история на хора като музикални сътрудници са работили и следните специалисти-музиканти: проф. Георги Димитров, проф. Димитър Русков, Михаил Милков, Христо Арищиров, Самуел Видас, проф. Георги Робев, проф. Васил Арнаудов, Крум Бояджиев, Никола Янев, Петър Петров. Като солисти на концертите на "Планинарска песен" са се изявявали най-вече членове на състава: Радослава Николова, Донка Македонска, Мариана Гергинова, Димитър Манолов, Белка Банова, Жана Николова, Трифон Славчев, Елисавета Аврамова, Нина Чардакова, Венцислав Захариев, Владимир Николов, Анастас Теохаров(Варната), Никола Костов, Симеон Василев, Венета Атанасова, Милка Михайлова, Самуел Басат, Ани Дичева, Красимир Аврамов. Хор "Планинарска песен" е смесен четеригласен хор с партии сопрани, алти, тенори и баси.

 Репертоарът включва около 160 заглавия, в това число химни, туристически маршове и песни от известни български композитори: Добри Христов, Асен Карастоянов, Тодор Попов, Димитър Петков, Веселин Стоянов и др. 
 Песните на Филип Аврамов се включват още от първите години. Любими на публиката са: "Българийо моя", "Вечерен здрач", "Тъгата на Пирин" и др. Тясното сътрудничество на Ф.Аврамов с поета Ст.Станчев ражда песните-бисери в репертоара: "Походна песен"("Прекрасна си, мила Родино"), "Горо ле горице", "Бунтовна", "Пролетен ручей", "Ехо, туристи" и др. Като автори на текстове трябва да споменем Иван Вазов, П.Р. Славейков, Н. Вапцаров, както и съвременните Игнат Игнатов, Евтим Манев, Живко Радучев и др.
 Текстове пишат и хористи: Райчо Ангелов, Димитър Гочев, Елисавета Аврамова, Богдана Стефанова. 
 Освен песни от определен автор в репертоара влизат и масови туристически песни, от българският и чуждестранен фолклор,както и от световната съкровищница/Орландо ди Ласо, Моцарт, Бетовен, Шуман, Шуберт, Менделсон, Брамс, Чайковски, Танеев и др/. 
Изявите на хора започват от май 1959 г. на Витоша в местността "Офелиите" и на Черни връх. Първият официален концерт е в Благоевград на 10.XII.1960 г. Той е и генерална репетиция за концерта в столицата на 14.XII.1960 г. Ето каква оценка дава музиковедът Черкезов за този концерт /вж. сп. "Турист", бр.2,1960 г./: "За пръв път след построяването на зала "България" на нейния подиум запя туристически хор. Това бе туристическо и музикално събитие при препълнен салон. Интересът към програмата и изпълнението бе голям. Познатият марш "Балкани, дигайте се!" отекна мощно, бодро и прикова вниманието на публиката. Младият хор изненада със звучността си, с балансировката на партиите, с добрата си сценична дисциплина, емоционалното си музициране, както и с правдивото интерпретиране на музикалните произведения от диригента Филип Аврамов."
След тази първа изява пред софийската публика следват концерти с нови вълнения и ентусиазъм в много градове на страната: Пловдив, Самоков, Банско, Кюстендил, Тетевен, Троян, Стара Загора, В. Търново, Костенец, Асеновград, Трявна. През 1963 г. на тържествата по случай 100 години от рождението на Алеко Константинов, хорът предприема турне от Свищов в цяла Северна България. Зареждат се концертни прояви на закрити и открити сцени, на туристически събори, конгреси, конференции на БТС. Ще се помнят концертите на х. "Здравец" в Родопите по случай II конгрес, на националния събор на х. "Узана" в Стара планина, на Рожен в Родопите през 1965 г., на IV конгрес на БТС на "Копривките", на V конгрес на х. "Бунтовна" в Средна гора и на VI конгоес на "Сините камъни" в Стара планина. 
Хорът редовно участва в традиционните Алекови тържества на Черни връх в края на август, след което изнася концерт на подиума пред х. "Планинарска песен". Истински музикални празници са ежегодните концерти в столицата, посветени на юбилеи и чествания от национален мащаб. Кулминация в концертната дейност е представянето в новооткрития Дворец на културата на 4.IV.1984 г. по случай 25-ия юбилей на хора. Следващите годишнини - 30-ата и 35-ата - са отбелязани пак там, разнообразени с участието на духов оркестър и гостуващи състави.  

 За отбелязване е и авторският концерт на  Филип Аврамов по случай неговата 60-годишнина на 14.Х11.1989 г. под мотото "Българийо моя".  Хор "Планинарска песен" участва във всички фестивали на художествената самодейност, в песенните туристически празници, в Панорамата на българското хорово и изпълнителско изкуство и завоюва званието "Представителен хор". На една от спартакиадите, на стадион "В. Левски", съпровод на игрите са песни от Филип Аврамов в изпълнение на хора. Тази богата концертна дейност нарежда "Планинарска песен" на първо място сред българските самодейни колективи. Той е признат за най-активен концертиращ хор на Републиката. Хорът е носител на високите ордени "Кирил и Методий" - I степен и "Народен орден на труда". Награждаван е и от Българските профсъюзи. Със своята активна певческа изява хорът е привлякъл вниманието на медиите, както и на "Балкантон". Той е представян по различни поводи на зрителите по телевизията, редовно звучат  песни по радиото. Най-ранните плочи на "Балкантон" са от 1965 г. В следващите години излизат две малки плочи на йодлеровия състав, а през 1984 г.- албумът "За тебе, Българийо", и през 1989 г. - грамофонната плоча "Планински простори". В следващите години излизат албумите "Български планини" и "Прекрасна си, мила родино". През 90-те години се появиха и касети с изпълнения на  хора, а през 2007 г. е издаден компакт-диск(CD) "Една във Всемира", и през 2008 г.е издаден компакт-диск(CD) "Здравейте туристи".

Йодлерът, макар да е заимстван от чужд фолклор, се пее и в нашите планини и се приема много добре от публиката, защото той, както и еделвайсът, е символ на високата планина. През годините в йодлер-състава са участвали йодлеристите: Петър Москов, Ярослав Марков, Людмил Младенов, Георги Константинов, Богдана Стефанова, Боряна Чолева, Димитър Гочев, Ирена и Елена Садковски, Надежда Кочева, Донка Кръстева, Милка Михайлова, Михаил Масларски, Симеон Василев, Аристид Дамянов, Анастас Теохаров(Варната), Венелин Петров и др. Йодлеровият състав включва в репертоара си както оригинални песни, така и преводни и с оригинални авторски текстове. Със състава са работили следните ръководители: Пъшан Бетувски, Васил Иванов, Михаил Михайлов и др., а от 1981 и досега - Георги Георгиев-акордеонист на хор "Планинарска песен-Ф. Аврамов". Оформиха се дуети, изпълнявани с голям успех.

Като лесноподвижен той е взимал участие във всички туристически изяви, най-вече на открито; особено активна е изявата му през 70-те и 80-те години, стотици са концертите му. От 1977 до 1982 г. той осъществява четири излизания зад граница - в Германия през 1977, 1981 и 1982 г. и в Унгария през 1982 г. Кулминация в концертната му дейност е самостоятелният му концерт в зала "България" през 1967 г., преминал с огромен успех, поради което се налага повторение. През 1993 г. излиза касетата "С йодлер в планината", която вече отдавна е изчезнала от пазара. През годините към хора ни се сформират детски и младежки състави, които работят под ръководството на Ф. Аврамов, Светла Рачева, Антоанета Янкова, Красимир Аврамов, Петър Петров и Георги Георгиев. През 1989 г. по случай 30 г. на хора, на концерта в НДК участва детски хор от 37 деца с диригент Ивелина Спиридонова. През декември 1997 г. в концерта в памет на починалия Ф. Аврамов взима участие младежка формация с диригент Младен Станев. От 2006 г., като приятели на хора излизат на концерти и дамски вокален състав "Приятели" с ръководител хористката Калинка Николова.

През 1963 г. хорът за първи път излиза зад граница. Провежда се екскурзия в Румъния, придружена от концертни изяви в Букурещ, Синая и Плоещ. На следващата година хорът посещава Македония с концерти в Скопие, Охрид, Битоля и Крушево. През 1968 г. "Планинарска песен" посещава Адриатическото крайбрежие на Югославия. Незабравим остава концертът в пещерата "Постойна". През 1969 г. хорът предприема, екскурзия-турне в СССР. Забележителен е концертът във Висшата академия на Военновъздушните сили край Москва. През 1974 г. хорът отново  в Румъния. Общо концертните изяви на хора зад граница за периода 1963-1974 г. са 42.   Благодарение на Филип Аврамов, в Германия и Гърция се създават връзки с тамошни хорове. През 1965 г. се установява контакт между БТС и Съюза на немските туристи и алпинисти. Хор "Планинарска песен" се свързва с хора на саксонските алпинисти от Дрезден "Курт Шлосер". Дружбата между двата певчески колектива, датираща от 1966 г., продължава и сега. Зареждат се турнета на "Планинарска песен" в тогавашната ГДР. От 1966 г. до 1997 г. се осъществяват девет турнета: 1966,1970,1973,1976, 1979, 1983, 1986, 1990, 1997 г. По време на гостуванията са изнесени десетки концерти във всички големи и малки градове на Саксония, както и в планините Харц, Ерцгебирге и Саксонска Швейцария. 

 Особено тържествено звучат концертите в Двореца на културата в Дрезден. Публиката навсякъде е изпълвала салоните, а в пресата се появяват отзиви от специалисти. Ето някои от тях (на музикалния критик Вернер Пойке в "Зексише Цайтунг", 11.VI.1970 г.):-"Общите впечатления за своето изкуство, които оставиха у нас българските ни приятели, бяха извънредно силни. Съставът на хора е идеален. Той се състои от 40 мъже и 44 жени. Това довежда до една звучност, която импонира, и в последна сметка дава положителен облик на гласовите партии. Но само певчески материал още не е гаранция за една хомогенна и култивирана звучност. В това отношение диригентът Филип Аврамов е извършил забележителна художествено-педагогическа работа. Имам предвид песента "Заплакала е Рила планина", където пианисимото се почувства във всички кътчета на залата, и силата на фортисимото, звучащо в българските маршове и химни. Това бяха хорови изяви с високо качество и интензивност, които обаче не звучат остро и твърдо и тъкмо затова непосредствено завладяват слушателите. "И още: във вестниците "Нойес Дойчланд" и "Дрезднер Цайтунг" от 1 юни 1976 г., които отразяват "незабравимите часове на наслада с българските певци, чието майсторство достига до чист професионализъм в трудното хорово изкуство". Турнетата на хора  в Германия се свързват и с видни юбилеи на "Курт Шлосер", както и с всенародни спортни и певчески изяви в Германия. Задграничната певческа дейност продължава и в Гърция. От 1978 г. съществуват връзките с хор "Мандолината" към Градското музикално дружество в Наоса. Започват взаимни посещения. Същата година гръцкият хор посещава България, а на следващата- 1979-а -хорът гастролира с пет концерта в Северозападна Гърция /Верея, Едеса и др./. Навсякъде концертите се посрещат възторжено. В пресата се появяват ласкави отзиви за "високото художествено изпълнение на богат и разнообразен репертоар на хора". Към тази оценка вестник "Паос" от 26.V.1979 г. добавя: "Гостуването на хор "Планинарска песен" в Гърция допринася за разширяване на културния обмен между двете балкански страни." Турнетата в северна Гърция продължават и до сега, като особен успех в последно време хора има в гр. Килкис. На свой ред и хор "Планинарска песен"  е  домакин на турнета на  приятелите от Германия и Гърция.

 Още от първите  дни на съществуването си хорът има активна туристическа дейност. Като функционери и организатори се проявяват Райчо Ангелов, Пъшан Бетувски, Мария Лазарова, Коста Коев, Димитър Гочев, Петко Божков, Руска Стоянова, Мария Стоянова, Никола Стоянов, Ваня Тошевска,Никола Кръстев, Георги Гергов. Малко или повече всеки хорист е свързан с планината: летен и зимен туризъм, ски, алпинизъм, ориентиране, съдийство, природозащитна дейност, фотография, туристически филми, литертура. 
Хор "Планинарска песен" членува в БТС. Членовете му взимат участие в летни и зимни прояви на дружеството. Забележителен е женският републикански поход "От Ком до Емине" през 1975 г, където шестте от всички 23 участнички са от хор "Планинарска песен". Туристическите прояви излизат и извън рамките на Българските планини, стигат до Алпите и дори до Хималаите.  Голяма част от хористите са носители на значките "Заслужил деятел на БТС", "Отличник на БТС", "Турист НРБ", "Алпинист НРБ","Покорител на планинските първенци". Някои са също така планински спасители. Хорът може да се похвали и с активна туристическа дейност извън планината. Сега хора е със статут на туристическо дружество "Планинарска песен". Многобройни са обектите - природни и културно-исторически, които са посещавани по време на турнета и излети. В туристическия  живот, роля играе и хижа "Планинарска песен" на Витоша. Построена е през 1970 г. по план на известния архитект-планинар Константин Масларски, по стопански начин и с участието на хористите. Безброй са часовете, дните и месеците на безплатен труд, които  хористите са дали за хижата. Най-големи заслуги обаче се падат на строителния комитет, в който влизат: Филип Аврамов, Емил Коцев, Никола Чардаков, Седеф Димитров, Анастас Теохаров(Варната), Атанас Хаджигенов, Петър Николов, Борис Пеев, Симеон Василев, Коста Костов, Върбан Върбанов, Наум Миладинов, както и Малин Йорданов. Всички те носят значката "Хижестроител" - една морална награда за техния самоотвержен труд. Хижата днес е дом в планината, отворена не само за  хористите, но и за всеки посетител.
   През 2004 г. на ТД"Планинарска песен" е предоставена хижа "Пейова бука" в Плана планина. Това е едно чудесно кътче за отдих и песни. Колективът на "Планинарска песен" е едно голямо семейство, което през годините живя и живее с радостите и тъгата на всеки хорист. Характерна черта е взаимопомощта.  

 В редиците на хора има всякакви специалисти със средно и висше образование: медицински работници/лекари, зъболекари, мед. сестри/,икономисти, инженери и техници, юристи, преподаватели в средни и висши училища. Има и хора с висока професионална квалификация и хора на научния труд. Въпреки заетостта си всеки от хористите, малко или повече, е отделял време за каузата на планинарската песен. 
В последно време има попълнения от по-млади хора. А дните на другарски срещи , пътешествия и карнавали са незабравими. Хорът винаги пее, когато е на път. Репертоарът е неизчерпаем. Така, с песен на сърце и на уста, се нижат годините. Години на всеотдаен апостолски труд за делото на туризма и планинарската песен. Членове на такъв колектив могат да бъдат само хора с високи идеали и благородно сърце.   Обществото с признание се отнася към този безкористен труд. Трябва да се възобнови детският хор и да се активизира младежката формация. Децата и младежите да бъдат постоянен надежден контингент на действащия хор. По този начин, установявайки отделни структури в рамките на "Планинарска песен", всяка възраст ще намери и своето място. Всичко това предполага активни спонсори. Не по-малка активност се изисква и от музикалното ръководство, което има за задача да сформира тези подразделения на хора и да работи с тях."Планинарска песен" има бъдеще, защото черпи вдъхновение от Природата и Родината. 
 На хор "Планинарска песен" сега се пада честта и задължението да продължава традициите и да ги развива.

Хор"Планинарска песен - София" © 2017 - All Rights Reserved